Елжбета пристига във Варшава от Ню Йорк и посещава лекциите по етика на проф. Зофия. Казва на Зофия, че тя е малкото еврейско момиченце, което навремето Зофия е отказала да скрие от нацистите по време на окупацията. Докато Зофия обяснява причините за тогавашния си разбираем страх, че някой би могъл да предаде съпруга є, който бил активен участник в нелегалното движение, и че така всички еврейски деца биха попаднали в ръцете на Гестапо, тя съумява да се отърси от дългогодишното си чувство за вина, а Елжбета си възвръща вярата в човечността на хората.
