Браво стига до Багдад, където мъжете са шокирани от истинската големина и обхват на града. Те се установяват в изоставена цигарена фабрика и използват случая да починат малко, въпреки че районът на фабриката не е така сигурен, както биха искали. Затруднени от това, че имат само един преводач в батальона, Първи разузнавателен могат да изпращат само единични патрули в града. По време на тези патрули те откриват, че проблемите, с които се сблъскват иракчаните са много повече, отколкото морските пехотинци биха могли да си представят. Опитите им да помогнат се осуетяват от постоянно променящите се задачи, липсата на необходимите запаси, непокорните местни жители и културните недоразумения. Докато Колбърт за тревожи за приятеля си Кохер, който е понижен, Фик все повече се разочарова от липсата на план в Багдад и отказва да изпълни заповед, която би изложила хората му на опасност. Мъжете научават, че това е последната им нощ в Багдад и празнуват на футболен стадион. Те потеглят на юг до изоставена Иракска военна база да опаковат нещата си, но преди това зле насоченият ентусиазъм на Ферандо води до гибелни резултати. Морските пехотинци инвентаризират и говорят за времето в Ирак и сдържаното през цялото време напрежение избухва по време на приятелския футболен мач. „Писачът” се сбогува с мъжете и води интересен разговор с Ферандо, преди да потегли. Един от разузнавачите морски пехотинци показва филма, който той е направил от заснетите ленти. Мъжете се наслаждават на картините и звуците, преди да отпътуват.
